Направо към съдържанието

Шиитски ислям

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гробницата на Имам Хюсеин в Кербала, Ирак е свещено за шиитите място
Част от поредицата относно
Ислям
Вярвания
Практики
Текстове и закони
История и лидери
Култура и общество
Вижте също
Ислямски портал

Шиитският ислям (шиизмът) (от арабски: شيعة علي – шиат Али, т.е. от партията на Али) е вторият по големина клон на исляма. Последователите му се наричат шиити и са около 10 – 15% от мюсюлманите.[1][2][3][4][5]

Подобно на други клонове на исляма, шиитският ислям се основава на учението на свещената книга Корана и посланието на последния пророк на исляма,[6] Мохамед.[7] Първоначално възниква като политическо движение за подкрепа на Али ибн Абу Талиб като първи имам, но впоследствие развива отделна теология от основното сунити движение.

За разлика от другите клонове на исляма, шиитите смятат, че само Бог има право да избере представител, който да защитава исляма, Корана и шериата.[6] Според тях, избраният за първи водач на ислямския свят е Али ибн Абу Талиб – братовчед на Мохамед и първият мъж, станал мюсюлманин. След смъртта на Мохамед, в Сакира се взема решението посредством шура за провъзгласяване на Абу Бакър за първи халиф и водач на ислямския свят.

Предвид обстоятелствата около възникването на шиитския ислям и факта, че шиитите са малцинство, те често са преследвани и дискриминирани. Умерените шиити успяват да създадат собствени династии, които управляват в различни краища на ислямския свят: в Йемен, Идрисидите в Мароко, Фатимидите в Египет, както и повечето ирански династии.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Шиитите смятат, че единствено Бог има право да избере представител, който да защитава исляма. Според тях, избраният като наследник на Мохамед е неговият братовчед Али – първият мъж, приел исляма. По време на погребението на Мохамед, на което присъстват Али и най-близките роднини на Мохамед, в Сакифа е свикана шура. В отсъствието на Али, Абу Бакър е провъзгласен за първи халиф.

Али ибн Абу Талиб смята избора на Абу Бакър за невалиден и отказва да признае водачеството му. На негова страна застава и голяма част от клана на Мохамед Бану Хашим. След Абу Бакр, Омар ибн ал-Хаттаб и Усман ибн Аффан са избрани за халифи. След смъртта на третия халиф, Усман, мюсюлманите в Медина канят Али ибн Аби Талиб да бъде четвъртия халиф.

Шиитите отхвърлят легитимността или избора на Абу Бакър, Омар и Усман да представляват исляма. Така те не смятат, че Али е четвъртият халиф, а първият имам. Шиитите смятат, че има многобройни разкази, които показват избора на Али от Мохамед като свой наследник.[8]

След смъртта на Али през 661 г., култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан – върху по-младия му брат Хюсеин. Мъченическата смърт на Хюсеин в Кербала (Ирак) през 680 г. прави този град свещен за шиитите.

Духовенство

[редактиране | редактиране на кода]

Преклонението на шиитите към имамите прави тази общност лесно управляема и сплотена. Ранните шиити често са били преследвани и до голяма степен са били опозиция на официалната власт. Мнозинството шиити днес принадлежат към общността Шиити на дванадесетте имама и обитават държавите Иран, Азербайджан, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Бахрейн, Индия и Пакистан. Друга общност са Зайдиските шиити (в Йемен) и Исмаилските шиити (Индия, Пакистан, Сирия и Йемен).

Религиозната власт на шиитските духовници се приема на основание на това, че те представляват днес Дванадесетте имама. Те също така получават и финансови дарове, което ги прави икономически автономни. Шиитските духовници най-често са муллахи и муджтахиди. Най-висшият духовен пост е марджа ал-таклид. Аят-Аллах или аятолах са почетни съвременни титли и нямат значение за религиозните функции на духовното лице.

В Иран, където след Ислямската революция от 1979 г. шиизмът е държавна религия, се наблюдава широко навлизане на духовници в обществения живот, с подкрепата на политическия елит. По този начин позициите и авторитетът на шиитския ислям нараснаха и той излезе от възприемането му като сектантско движение и се разпространи в други държави – Палестина, Афганистан, Ливан и т.н.

Демография

[редактиране | редактиране на кода]
Шиитско мнозинство има в страните Иран, Ирак, Азербайджан и Бахрейн
Разпространение на сунитския и шиитския ислям

Шиитите съставляват едва 10 до 15 процента от всички мюсюлмани в света, чийто брой надминава 1,5 милиарда. В страните от Персийския залив като Иран, Ирак и Бахрейн обаче те са мнозинство[9]. Според други оценки числеността на шиитите варира между 10 – 20%[10][11][12][13] от мюсюлманите в света, като по-голямата част от останалите са сунити.

Към 2009 г. последователите на шиитския ислям наброяват над 200 милиона души.[11] Шиитите са мнозинство в Иран, Ирак, Азербайджан и Бахрейн.[14] Те съставляват и 36,3% от местното население и 38,6% от местните мюсюлмани в страните от Близкия изток.[15]

Голям процент от населението са шиитите в страните: Ливан – 35%,[16] Йемен – над 45%,[17] Кувейт – 20 – 40%,[11][18], Турция – около 20%,[11][19] Пакистан – 10 – 20%,[11] Афганистан – 10 – 19%.[20][21]

Саудитска Арабия е страна, която приютява голям брой шиитски общности като „Twelver Baharna“ в източната провинция, „Nakhawila“ от Медина, „Sulaymani“ и „Zaidiyyah“ от Нажран. По приблизителни оценки гражданите на Саудитска Арабия от шиитския клон на исляма наброяват около 2 – 4 милиона души и представляват около 15% от населението на страната.[22]

Значителни шиитски общности има в крайбрежните райони на Западна Суматра и Ачех в Индонезия. В останалите части на Югоизточна Азия броят на шиитите е пренебрежимо малък.

Сравнително голяма шиитска общност има и в Нигерия, концентрирана в северния град Кано. Източна Африка има няколко групи шиитско население, предимно потомци на имигранти от Южна Азия по време на колониалния период.

Списък на страните с шиитско население

[редактиране | редактиране на кода]

Данните за броя на шиитите се базират на преброяване от октомври 2009 г.[11][12]

Страни с население над 100 хиляди шиити[11][12]
Страна Шиити[11][12] Процент от мюсюлманското население в страната[11][12] Процент от числеността на шиитите по света[11][12] Минимална приблизителна оценка Максимална приблизителна оценка
Иран 66 000 000 – 70 000 000 90 – 95 37 – 40
Пакистан 17 000 000 – 26 000 000 10 – 15 10 – 15 43 250 000[23] – 57 666 666[24][25]
Индия 16 000 000 – 24 000 000 10 – 15 9 – 14 40 000 000[26] – 50 000 000.[27]
Индонезия 5 000 000 – 6 000 000 2,77 3 <7 000 000
Ирак 19 000 000 – 22 000 000 65-70 11-12
Турция 7 000 000 – 11 000 000 10-15 4-6
Йемен 8 000 000 – 10 000 000 35 – 40 5
Азербайджан 5 000 000 – 7 000 000 65 – 75 3 – 4 85% от населението на страната[28]
Афганистан 3 000 000 – 4 000 000 10 – 15 <2 15-19% от населението на страната[20]
Сирия 3 000 000 – 4 000 000 15 – 20 <2
Саудитска Арабия 2 000 000 – 4 000 000 10-15 1-2
Нигерия <4 000 000 <5 <2 5-10 милиона[29]
Ливан 1 000 000 – 1 600 000[30] 30 – 35[31][32][33] <1 Оценките са приблизителни, няма официална статистика.[34]
Танзания <2 000 000 <10 <1
Оман 700 000 – 900 000 5-10 <1 948 750[35]
Кувейт 500 000 – 700 000 30 – 35 <1 35-40% от населението на страната[18]
Германия 400 000 – 600 000 <1
Бахрейн 400 000 – 500 000 60-70 <1
Таджикистан 400 000 7 <1
ОАЕ 300 000 – 400 000 10 <1
САЩ 200 000 – 400 000 <1
Великобритания 100 000 – 300 000 <1
България 10 000 <1
Катар 100 000 10 <1


Свещени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The New Encyclopædia Britannica, Jacob E. Safra, Chairman of the Board, 15th Edition, Encyclopædia Britannica, Inc., 1998, ISBN 0-85229-663-0, Vol 10, p. 738
  2. ↑ The Term „Shia“ in Quran and Hadith // Al-islam.org. Посетен на 4 май 2011.
  3. ↑ Central Intelligence Agency // Cia.gov. Архивиран от оригинала на 2018-12-24. Посетен на 4 май 2011.
  4. ↑ Encyclopedia – Britannica Online Encyclopedia // Britannica.com. Архивиран от оригинала на 2020-03-04. Посетен на 4 май 2011.
  5. ↑ Major Branches of Religions // Adherents.com. Архивиран от оригинала на 2015-03-15. Посетен на 4 май 2011.
  6. ↑ а б "Esposito, John. „What Everyone Needs to Know about Islam.“ Oxford University Press, 2002 | ISBN 978-0-19-515713-0. p. 40
  7. ↑ From the article on Shii Islam in Oxford Islamic Studies Online // Oxfordislamicstudies.com. Посетен на 4 май 2011.
  8. ↑ Tarikh at-Tabari, vol. 2, pp. 62 – 63; Tarikh al-Kamil, vol. 2, pp. 40 – 41; Musnad Ahmad ibn Hanbal, vol. 1, p. 111; Ibn Abi'l-Hadid, Sharh Nahj al-Balaghah, vol. 13, pp. 210 – 212, „(Prophet Muhammad said) Verily, he ('Ali) is my brother, the executor of my will and my successor among you. So, listen to him and obey him.“
  9. ↑ Горчевски, Андреас. Как покълна омразата в мюсюлманския свят // Deutsche Welle. 9 януари 2016. Посетен на 8 януари 2020.
  10. ↑ Shīʿite // Encyclopædia Britannica Online, 2010. Посетен на 25 август 2010.
  11. ↑ а б в г д е ж з и к Mapping the Global Muslim Population: A Report on the Size and Distribution of the World's Muslim Population // Pew Research Center. 7 октомври 2009. Архивиран от оригинала на 2010-03-27. Посетен на 25 август 2010.
  12. ↑ а б в г д е Mapping the Global Muslim Population: A Report on the Size and Distribution of the World's Muslim Population. Pew Research Center, 10 2009. Посетен на 8 октомври 2009. Архив на оригинала от 2013-07-25 в Wayback Machine.
  13. ↑ Religions // CIA. The World Factbook, 2010. Архивиран от оригинала на 2018-12-24. Посетен на 25 август 2010.
  14. ↑ Quick guide: Sunnis and Shias // BBC News. 11 декември 2006.
  15. ↑ Atlas of the Middle East. Second. U.S.A, National Geographic. ISBN 9781426202216. с. 80 – 81.
  16. ↑ New York Times: Religious Distribution in Lebanon // Nytimes.com, 19 юли 2006. Посетен на 4 май 2011.
  17. ↑ How many Shia? // Islamicweb.com. Посетен на 4 май 2011.
  18. ↑ а б The actual percentage of Kuwaiti Shiites is 40 percent // ArabTimesOnline. Посетен на 19 юли 2010.
  19. ↑ Shankland, David. The Alevis in Turkey: The Emergence of a Secular Islamic Tradition. Routledge (UK), 2003. ISBN 0-7007-1606-8.
  20. ↑ а б Shia women too can initiate divorce // Library of Congress Country Studies on Afghanistan, August 2008. Посетен на 27 август 2010. Religion: Virtually the entire population is Muslim. Between 80 and 85 percent of Muslims are Sunni and 15 to 19 percent, Shia.
  21. ↑ Afghanistan // Central Intelligence Agency (CIA). The World Factbook on Afghanistan. Архивиран от оригинала на 2010-05-28. Посетен на 27 август 2010. Religions: Sunni Muslim 80%, Shia Muslim 19%, other 1%
  22. ↑ al-Qudaihi, Anees. Saudi Arabia's Shia press for rights // BBC Arabic Service, 24 март 2009. Посетен на 24 март 2009.
  23. ↑ CIA – The World Factbook // Cia.gov. Архивиран от оригинала на 2020-05-24. Посетен на 4 май 2011.
  24. ↑ Violence Against Pakistani Shias Continues Unnoticed | International News // Islamic Insights. Посетен на 4 май 2011.
  25. ↑ Taliban kills Shia school children in Pakistan // Архивиран от оригинала на 2016-05-02. Посетен на 2011-12-23.
  26. ↑ Shia women too can initiate divorce // The Times of India, 6 ноември 2006. Посетен на 21 юни 2010.
  27. ↑ Talaq rights proposed for Shia women // Daily News and Analysis, www.dnaindia.com, 5 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 2011-07-27. Посетен на 21 юни 2010.
  28. ↑ Administrative Department of the President of the Republic of Azerbaijan – Presidential Library – Religion
  29. ↑ Nigeria: 'No Settlement With Iran Yet' Архив на оригинала от 2012-10-18 в Wayback Machine., Paul Ohia, allAfrica – This Day, 16 November 2010
  30. ↑ Hazran, Yusri. The Shiite Community in Lebanon: From Marginalization to Ascendancy, Brandeis University
  31. ↑ Hassan, Farzana. Prophecy and the Fundamentalist Quest, page 158
  32. ↑ Corstange, Daniel M. Institutions and Ethnic politics in Lebanon and Yemen, page 53
  33. ↑ Dagher, Carole H. Bring Down the Walls: Lebanon's Post-War Challenge, page 70
  34. ↑ Growth of the world's urban and rural population:n1920-2000, Page 81. United Nations. Dept. of Economic and Social Affairs
  35. ↑ Top 15 Countries with Highest Proportion of Shiites in the Population Архив на оригинала от 2010-07-07 в Wayback Machine., 7 July 1999

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шиитски_ислям&oldid=12242313“.